Пчеларството в Норвегия
Пономарев А.С.

Съвременното пчеларство може успешно да се развива даже в северната част на Европа. За това са необходими сплотеността на пчеларското съобщество и оказването на националното пчеларство всестранна поддръжка от страна на държавата, както това става например в Норвегия.
В последните години Норвегия (население 4,8 млн. човека) оглавява списъка с най – развитите и благополучни страни на света и наред със Саудитска Арабия и Русия влиза в тройката ведущи световни производители и износители на нефт. Средно годишният доход на човек от населението съставлява 87 000 щатски долара. Нефто – газовият сектор е главна опора на националната икономика. Значителна част на доходите от продажби на въглеводороди се отчислява в Норвежки нефтен фонд.
Суровият климат, късото лято и невисокото плодородие на почвите задържат развитието на селското стопанство. По тази причина 60% от продоволствието се внася. Обработваемите земи главно са разположени на юго – изток на страната и съставляват само 3% от нейната територия. Болшинството от регистрираните 200 000 фермерски стопанства се занимават с месно – млечно животновъдство.
В Норвегия има 3 000 пчелари, от които 11% - са жени. Средната възраст на пчеларите е около 60 години. От наличните в страната 60 000 пчелни семейства – карника съставляват 46%, „кафявите” – 29%, бакфастовските – 13% и смес – 12%. На пчелините примерно всеки от 1000 пчелари се грижи за повече от 30 пчелни семейства. За професионалисти се смятат собствениците на над 100 семейства. Средно норвежките пчелари ежегодно получават 1,5 т мед. В неурожайни години той се купува зад граница. Вносът на меда се ограничава от високите тарифи.
Ключевата пчеларска структура – съществуваща от 1884 г. Асоциация на пчеларите в Норвегия (Norges birokterlag), в която влизат 130 регионални асоциации и клубове. В кооператива «Honningcentralen» членуват 1500 пчелари. Тук закупуват от пчеларите мед, восък и други пчелни продукти; снабдяват ги с произвежданите от тях восъчни листове (восъкът преминава през температура 120 С за 30 минути), инвентар и оборудване; преработват, пълнят и продават меда със своя търговска марка.
В интерес на съхраняването на пчеларството като отрасъл на селското стопанство и традиционна форма на заетост на някаква част на населението, правителството на Норвегия изплаща разликата между официално установения необходим за съществуване минимум и доходите на пчеларите от продажбите на меда. Например през 2005 – 2007 гг. Покупната цена на 1 кг мед съставляваше 4,4 – 6 щатски долара., а в 2008 г. – 4,8 долара. Но стопаните на пчелините предполагат, че за осигуряване на необходимото за съществуване ниво, закупната цена на 1 кг мед трябва да бъде 8 щатски долара.
На голямо търсене в Норвегия е подложен медът от калуна. За разполагане на пчелина си на паша от калуна, пчеларите обикновено заплащат на земеделците определена сума в съответствие с договор за 5 години.
Кърлежът Вароа се е появил в Норвегия през 1993 г., обаче поради географските особености на някои райони, те са останали свободни от него. За борбата с този паразит е забранено да се прилагат пестициди. Против него норвежките пчелари широко използват оксалова киселина, още една мярка – унищожаване на търтеевото пило. Мравчената киселина е непопулярна като средство за борба с кърлежа.
Голямо внимание се отделя на борбата с американския гнилец, затова той рядко се появява на пчелините. В 2005 г. са били регистрирани четири такива случаи, през 2007 г. – един, през 2006 и 2007 гг., вредителят не е забелязан. Поразените от американски гнилец пчелни семейства ги унищожават на място, и на пчеларите им изплащат компенсация.
Значителна опасност за пчелините, на подвижно пчеларство в отдалечени райони, представляват мечките. Загубите от разоряването на пчелините от тези хищници се компенсират, за изграждане на съоръжения за електрифициране на пчелините на пчеларите се предоставят правителствени помощи.
В отличие от други страни на Европейския съюз, загубите на пчели в Норвегия през 2006 – 2007 гг. се оказаха минимални, в границите на 10%.

Източник: сп. „Пчеловодство” 2011/6
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен