В.И.Панюков РГУ С.А.Есенин – катедра по естествено – научни дисциплини

Н.Л.Попова ФГОУ Рязански държавен агротехнологичен университет П.А. Костичев

Пролетната смяна на презимувалите пчели – това е труден етап в живота на семейството. Най – голямото му отслабване се проявява по времето на възвратните застудявания. При понижаването на външната температура под 12 С, пчелите не са в състояние да обезпечават в периферната част на гнездото необходимия микроклимат за развитието на пилото, което довежда до неговото загиване. През това време, поради прекратяване на постъпването в гнездото на нектар, нараства потребността на пчелите от вода. Те са принудени да излитат от кошера за нейното търсене при външна температура под 10 С. Това предизвиква гибел на насекомите от преохлаждане, а накрая и отслабване на семейството. Ускоряване на развитието на семействата с 25% може да стане с използване на затопляне с електрически нагреватели и осигуряване на вода от вътрешни поилки. Това, обаче изисква и електротехническа подготовка на пчеларя, защото често направеното от него не е безопасно нито за пчелите, нито за пчеларя при работата му на открито. По тези причини електро подгряването не може да бъде препоръчано за масова употреба от всички пчелари.

По – нататъшното изучаване на дадения въпрос показа, че негативното въздействие върху пчелите от външните фактори може да се намали, като се употреби термо- и хидроизолация на гнездото с помощта на полиетиленово покритие и снабдяване на кошера с вода от вътрешна поилка. След очистителното облитане и пренасяне на семейството в дезинфикцирани кошери под покривното платно поставяме два листа от полиетиленово покритие. Първият го спускаме зад преградната дъска, така, че краищата му да лягат на дъното за достигане на топлинния- и влаго запазващ ефект над и отстрани на гнездото. Размерите на покритието трябва да бъдат с 5 – 8 см по – широки от кошера, а броят на питите да е такъв, че в кошера да има с 1-2 повече от междините, заети с пчели.

За по – качествена топло- и влаго изолация на гнездото, полиетиленовото покритие следва да се поставя между две преградни дъски (вместо втората може да се постави втора стара пита). В зависимост от силата на семейството в свободното пространство на кошера поставяме странична затопляща възглавница или стари празни пити. След това върху гнездото поставяме второ полиетиленово покритие, така, че неговите краища да излизат зад стените на кошера, допълнително го затопляме с покриващо платно и горна затопляща възглавница. Капакът плътно притиска полиетиленовото покритие към стените на кошера, осигурявайки добра топло- и влагоизолация на гнездото. Следва да се използват кошери без цепнатини, а горният отвор да се затвори с тапа или вехто парче. Размерът на долния отвор го регулираме в зависимост от силата на семействата и климатични условия. По време на застудяванията неговата ширина трябва да обезпечава преминаването на 3-4 пчели.

Благодарение на предложения начин за изолация, гнездото се превръща в добър топло- и влаго запазващ резервуар отгоре и отстрани, в който се запазва топлината и се задържа влагата, способствайки за пълноценното развитие на семейството. Допълнителното снабдяване с вода е, един път на 10 – 12 дни, а по време на възвратни застудявания един път в седмица, до последната пита с пило поставяме поилка с топла вода (500 – 600 мл), добавяме в нея морска сол (1 г на 1 л). При това в гнездото трябва да има не по – малко от 6-8 кг мед и една пита с перга.

В топло време (от 17 до 25 С) по време на поддържащия медосбор в опитните и контролните семейства със сила 8-9 междини не са отбелязани съществени различия между групите по летателна активност и напълване на медовата гушка. В същото време количеството на пчелите, връщайки се с цветен прашец, в опитните семейства беше 1,5 пъти (с 40%) повече, отколкото в обслужваните по общеприетата технология (контролни). Долитащите с вода са 2,2-2,5 пъти по – малко отколкото, в контролните. В период на застудяване (10-12 С) активността при летене беше в 3-3,5 пъти по – ниска, а в контролните – в 1,2-1,5 пъти по висока, отколкото в топлия период.

Средно денонощната консумация на вода от вътрешно кошерните поилки в опитните семейства със сила 8-9 междини с 10 000 килийки с открито пило в топлия период съставляваше 50 мл, а при застудяване – 110 – 120 мл. В семействата, които се отглеждаха по общоприетата технология, но получаващи вода от вътрешно кошерните поилки, този показател беше достатъчно по - висок в 1,5 пъти.

Както показаха нашите пресмятания, за удовлетворяване на потребността от вода за пчелите, те трябва да извършат до 10 000 излитания.

По такъв начин, намаляването на загубите от топлина и влага в резултат на изолацията на гнездото и периодическото вътршно кошерно снабдяване на пчелите с вода способстват за съхраняване на жизнената енергия на семейството, предпазвайки пчелите от гибел, което способства за достоверното увеличение на тяхната продължителност на живота с 15%.

В резултат на прилагането на тези достъпни и нетрудоемки методи, подопитните семейства в раннопролетния период отгледаха с 20% повече пчели в сравнение с отглежданите по общеприетата технология.

Източник: Сп. «Пчеловодство» 2010/3

Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, гр. Плевен