Синдромът на празния кошер (Colony Collapse Disorder – CCD) се появява през 2006 год., когато пчелари и учени забелязват, че значително голям брой пчели напускат кошерите си и никога не се завръщат. Това масово изселване е имало сериозни последици за фермерите и производителите, които зависят от пчелите като опрашители.
Нито една причина не е идентифицирана като катализатор за това явление. По-скоро, е съставен дълъг списък с възможни фактори, включително: остатъци от пестициди, загуба на местообитания, паразити, болести, вируси, замърсяване. Една нова възможност, слънчевите петна, е описана в списание „Journal of Apiculture”.
Пчелите, подобно на птиците и делфините, използват магнитните полета, генерирани от Земята, за да установят местоположението си и да намерят своя кошер отново, след като приключат със събирането на прашец. Учените отдавна знаят за способността на пчелите да усещат електромагнитните полета (магниторецепция), но в изследването, ръководено от д-р Томас Ферари, за първи път се предполага, че колебанията на магнитното поле, причинени от активността на слънчевите петна, могат да засегнат насочващия инстинкт на пчелите. Тъй като най-засегнати са летящите пчели, които събират храна за колонията, тези загуби могат да бъдат катастрофални и да доведат колонията до гибел.
„За хората, влиянието на слънчевите петна върху магнитните полета и ефектът от това върху пчелите е трудна за разбиране концепция”, казва Норман Карик, научен директор на Международната научна асоциация по пчеларство. „Може би, бихме могли да оприличим това на хора, които разчитат на зрението си, когато са се загубили в мъглата и нямат никакви визуални ориентири, които да им помогнат да установят местоположението си”.
Ферари и неговият екип провели серия от експерименти, предизвиквайки различни колебания на магнитното поле, които разрушили навигационната способност на пчелите. Вероятността засегнатите пчели да се върнат в кошера била малка. Екипът открил връзка между документираните периоди на повишени нива на слънчевите бури, смущенията в магнитосферата и нарастващите загуби в пчелните колонии.
Синдромът на празния кошер не е нов проблем, и става все по-ясно, че много от загубите се дължат на редица взаимодействащи си елементи. Те включват вредители, болести, пестициди, наличие на храна. Този синдром може да има дори генетичен елемент. Загадката е, че понякога, без наличието на каквото и да било заболяване, без недостиг на храна и при здраво пило, пчелите така или иначе изчезват. В някои случаи, бдителните пчелари могат да възстановят останалите пчели в енергична колония, без да позволят на CCD да засегне другите кошери.
„Това интересно изследване хвърля светлина върху един любопитен аспект от биологията на пчелите”, казва Карик в едно изявление. „Това е не само част от историята на пчелните загуби, но и един аспект, който заслужава по-нататъшно проучване”.