ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ – ЗДРАВОСЛОВНА И ПРИРОДОСЪОБРАЗНА ХРАНА
Доказано е, че медът притежава антимикробни, антивирусни, антипаразитни, антивъзпалителни, антиоксидантни, антимутагенни и антитуморни свойства.
Повечето от ефектите на меда се проявяват успешно при ежедневния прием от човека на 50 до 80 грама пчелен мед дневно.
Поради своето високо въглехидратно съдържание и наличието на редица други биологичноактивни компоненти медът представлява идеален източник на енергия при хора подложени на високи физически (спортисти, хора на физическия труд) и/или умствени (учащи се, хора на интелектуалния труд), натоварвания. Препоръчва се консумацията на мед да е 15-20 минути преди големи физически или психически натоварвания.
Според американски автори бързите въглехидрати имат висок гликемичен индекс, които водят до снижаване на чувствителността на организма към хормонът на насищането – лептин. При недостигане на лептина до мозъка на човека, той не може да контролира апетита си и поради това прекалява с храненето, което неизбежно води до наддаване на тегло в резултат на приетите много калории и количества храна.
Доказано е, че основният пчелен продукт - пчелният мед има нисък гликемичен индекс, т.е., консумацията на мед не пречи на възприятието за насищане от човека и поради това медът би следвало да се счита, в случай, че се консумира според дневно препоръчваните от диетолозите количества, като храна без вредни последствия, свързани с напълняването при човека. Научно е установено, че гликемичния индекс на меда, свързан и с възможностите на човека да усвоява захарите и има най-голямо значение при хора, болни от захарен диабет, зависи от неговия ботанически произход и варира от 32 до 85, което е чувствително по-ниско от гликемичния индекс например на захарозата (60-110).
Доказано е, че богатите на фруктоза медове като акациевия имат по-нисък гликемичен индекс и биха могли да се приемат в минимални количества (10-15 грама), дори от хора, болни от захарен диабет.
Установено е, че в някои случаи (хора с понижени възможности за усвояване на фруктоза), при консумацията на 80 и певече грама мед, би могло да се достигне до леки стомашни разстройства. Поради този лек лаксативен (разслабващ) ефект медът би могъл с успех да се използва при хора с нередовно ходене по голяма нужда.
От друга страна медът води до подтискане развитието на основния причинител на стомашните язви и гастрити, микроорганизма Helicobacter pylori, и се препоръчва да се приема профилактично при хора с предразположеност към стомашно чревни проблеми.
Поради високото си захарно съдържание пчелният мед в някои случаи би могъл да въздейства на емайла на зъбите и поради това се препоръчва те да се измиват с паста за зъби до 30 минути от неговата консумация.
Установено е, че при консумацията на 80 грама пчелен мед дневно се приематолкова азотен окис, колкото е достатъчен за избягване на сърдечните проблеми при хора изложени на стрес и предразположени към такива заболявания.
При децата положителните въздействия на меда се проявяват при редовната му консумация.
Съвсем приемливо и препоръчвано от много специалисти е този натурален продукт да замести или поне да бъде консумиран от децата в по-големи количества в сравнение със захарните изделия.
Установено е, че ако децата се хранят с мед вместо захар се достига до повишаване на нивото на хемоглобина, по-добър цвят на кожата и намаляване на стомашночревните смущения.
Поради единичните случаи на интоксикации породени от минималното съдържание на спори на ботулизма в меда, той не се препоръчва при деца под 1 г. възраст. При по-възрастните от 1 г. няма никакви забрани за консумацията му. До сега погрешно се смяташе, че пчелният мед, поради съдържанието си на известни количества цветен прашец би предизвикал аларгични реакции при алергичните към прашеца хора. Това е вярно, но едва в 2,3% от случаите, когато алергичните към цветен прашец хора са проявявали своята алергия след консумацията на пчелен мед.
В заключение може да се обобщи, че човек е най-добре да приема енергийно богатия и биологично активния пчелен мед в такова количество, каквото е неговото лично тегло, но не повече от 80 грама дневно като това е най-добре това да става с минимално количество хляб и хранителни мазнини.
Въздействия и приложение
на пчелния прашец
Човекът е проявявал интерес към пчелния прашец още от древността и го е определял като храна достойна за Боговете. Употребата на пчелен прашец се е препоръчвала от древните египтяни и китайци. За него се споменава в Библията, Корана, Талмуда и други свещени книги.
Цветният прашец представлява зърна с овална формата и размер от 10 до 150 микрона. При събирането на цветен прашец от цветовете на растенията пчелите го смесват със секрет на слюнчените жлези и нектар, овалват го в мед и правят гранули (топчета) с размер 1-2 мм. и маса 5-6 мг. Средно за една година едно добре развито пчелно семейство консумира около 30 кг. прашец.
Прашецът се използува като хранителна добавка при подхранването на пчелите. Поради богатия си състав и изразеният биологичен ефект той намира приложение и като хранителна добавка, целяща повишаване на съпротивителните сили на човешкия организъм.
Известно е, че той има доказано лечебно въздействие при редица състояния.
Пчелния прашец е противопоказан при хора с доказана алергия към цветен прашец !!
Според последните клинични проучвания при хора пчелният прашец е имал много добър ефект при мъже с увеличение и възпаление на простатата и при болни от бъбречни заболявания и такива на пикочно-половата система
Ежедневното приемане от човека на 100 грама пчелен прашец обезпечава дневните нужди на организма от: метионин, треонин, валин (20-30%), левцин, фенилаланин, лизин, изолевцин и триптофан – 11-14% (при 26%-но съдържание на белтъчини и 80%-ова усвоимост на прашеца); витамини – В1, В2, В5 – 60-80%; В6 и Н – 40%; В3-20%; С- 10%; калии, мед, магнезии, кобалт – 100%; манган – 70%; калции – 40%; желязо – 20% (при пълно усвояване на приетото количество).
За лечебни цели прашецът следва да се приема от 0,25 до 15 грама на прием, най-добре смесен с пчелен мед
Основен състав и свойства на пчелното млечице
"Пчелно млечице" е продукт, отделен от хипофарингиалните (глътъчните) и мандибуларните (горночелюстните) жлези на пчелите.
Пчелите-майки, пчелите-работнички и търтеите се хранят със специална храна наречена пчелно млечице за различен период от време – личинките от които ще се развиват пчели майки - 5 дни, пчелите-работнички – 3 дни (Теоретические и практические основы апитерапии, монография, под ред. Д.Р. Ракиты, И.И. Кривцова, Д.Г. Узбековой; ГОУ ВПО РязГМУ Росздава – Рязань; РИО РязГМУ, 2010, стр. 98-120).
Според руските специалисти, тази е и причина животът на пчелите-майки да е доста по-дълъг от този на пчелите-работнички (пчелите-майки живеят средно 2-3 години, а пчелите-работнички 2-3 седмици през лятото и около 4-5 месеца през зимата), (http://www.bee-hexagon.net/en/royaljelly.htm).
Състав на пчелното млечице:65% вода;15% протеини;15% въглехидрати;5% липиди, мин. в-ва;витамини (В3,H);Изисквания: липса на антибиотици и др. ксенобиотици (пестициди, хербициди, тежки метали и др.);
Основните доказани свойства на пчелното млечице в лабораторни и клинични експеримети са :
- Стимулира имунната система;
- Антибактериален, антивирусен и антигъбичен ефект;
- Антираков и антирадиационен ефект (японците са едни от най-често приемащите пчелно млечице!);
- Активира вегетативната и централната нервна система;
- Стимулира растежа;
- Антиатеросклеротичен и протективен сърдечната дейност ефект;
- Против умора и стрес;
- Удължава живота (експерименти с мишки!!)
ОСНОВЕН НЕДОСТАТЪК ПРИ УПОТРЕБА НА ПЧЕЛНОТО МЛЕЧИЦЕ – АЛЕРГИЧНИТЕ РЕАКЦИИ ! Основните антибактериални фактори на пчелното млечице се дължат на 10-hydroxy-2-decenoic acid (10-HDA), (установявана е и в манови медови), както и на неговото ниско pH (3-4). В пчелното млечице е доказан и специфичен пептид с антибактериално действие – royalisin, както и пептидите temporin A и temporin B, проявяващи изразен ефект спрямо Gram-положителните и някои от Грам-отрицателните микроорганизми.
Пчелното млечице се инактивира от стомашните сокове и поради това при употреба се препоръчва да се приема по 1 капка на гладно сутрин под езика като при прояви на алергичност – кихане, задух и др., следва незабавно да се спре приема и да се проведе консултация с алерголог!.
За да се намали рискът от алергични прояви при приемане на пчелно млечице би било най-добре желаещите да го прилагат предварително да се консултират със специалист - алерголог.
Първоначалната употребата на пчелно млечице при децата (допуска се за консумация от деца само над 2г.!!!), както и при хората, които за пръв път го прилагат и не са наясно имат ли алергия към пчелни продукти, следва да е много внимателна.
Препоръчва се предварително пробно прилагане на смес от 1 капка пчелно млечице на 1 чаена лъжичка мед или 1 капка неразредено млечице да се постави под езика, след което се оставя в устата до пълно втечняване и поглъщане. Изчаква се 24 часа и при липса на странични алергични прояви (затруднено дишане, кихане, кашляне, обриви по кожата, и др.), би могло да се започне редовен прием на пчелно млечице.
Поради потенциалните алергични ефекти от приема на пчелно млечице особено при малки деца и алергични хора се препоръчва то да се приема предварително смесено с пчелен мед в съотношение 1:100, т.е. 1 грам млечице на 100 грама мед или на 1 буркан мед от 1 кг. да се добавят 10 грама пчелно млечице. За да се постигне добро хомогенизиране на млечицето в цялото количество мед е необходимо към претегленото млечице, поставено в чист стъклен буркан от 1 кг. да се добави предварително загрят на водна баня до 45С (т.е. да може да се държи буркана с ръка без да е много горещ), пчелен мед (правени са експерименти със смесване с рапичен мед, резултатите от които са представени нататък), след което много добре се разбърква с чиста и суха лъжица и веднага след изстиване се поставя във фризер, за да замръзне добре за 2-3 дни. Така подготвената смес се консумира след няколко дни, когато медът е напълно кристализирал и втвърден. Така смесеното с пчелен мед пчелно млечице се приема само от неалергични хора в количествата препоръчвани за меда !
При смесването на пчелно млечице с рапичен мед е установено увеличение на антимикробната активност на меда.
Това следва да се има пред вид особено при хората със стомашночревни проблеми, както и при желание на консуматорите да укрепят защитните сили на своя организъм.
Натуралното пчелно млечице се съхранява в стъклени банки по партиди, при поддържане на температура от 0 до 4 °С. - В опаковките от стъкло пчелното млечице се съхранява не повече от една година при температури от 0 до 4 °С.
- При продължително съхранение за не повече от 3 години пчелното млечице е необходимо да се съхранява на тъмно при температури от - 20 до - 15 °С.
- Лиофилизираното пчелно млечице (във вакуум при ниски температури, при което се изсушава и преминава от течно в прахообразно състояние), се съхранява в двупластови полиетиленови торби с външен пласт черен, а вътрешен матово бял, херметически затворени, при температури от 0 до 4 °С.
Изисквания и приложение на прополиса(пчелния клей)
Пчелният клей (прополисът) е продукт, който пчелите събират от смолистите вещества на пъпките на дървесните видове.
Представлява комплексна смес от :
50% растителни смоли,
30% восък,
10% ненаситени мастни киселини,
5% полен и 5% въглехидрати, микро- и макроелементи, витамини и др. субстанции с фармакологичен ефект като фенолни компоненти, дихидрофлавони и халкони.
Пропилиса притежава:
Антибактериални, антивирусни, антигъбични свойства;
Имуностимулиращ и антивъзпалителен ефект
Антикарценогенен (противораков) ефект
Локалноанастетичен ефект
Протективен по отношение на черния дроб ефект
Дори има и антирадиационен ефект.
Вътрешна употреба на прополис
Най-често във вид на различни търговски препарати : Прополки, проповит и др. хранителни добавки, намиращи се в аптеките.
Прополисово мляко – Взема се прясно мляко, което се кипва в емайлирана тенджера и се прибавя прополис – 50 или 100 грама стрит прополис на 1 литър мляко. Съдържанието на тенджерата се размесва с помощта на дървена лъжица. След превръщането на прополиса в гъста маса млякото в съда се бърка на слаб огън в продължение на 10 минути. След това може да се филтрува през един слой марля в стъклена или емайлорана посуда.При престояването на така приготвената смес на нейната повърхност се образува слой восък, който се отстранява. След изстиване млякото е готово за употреба.
Спиртен екстракт на прополис – 20 или 30%. Приготвя се като 100 грама прополис се нарязва на ситно в хаван и се добавя постепенно 500 мл 96 (чист) спирт. Тази смес се поставя в стъклен съд с тъмно стъкло за 5 дни, след което може да се филтрира през марля и да се съхранява с години. Приема се във вид на водно-спиртно-прополисова или млечно-спиртно-прополисова смес 3 пъти на ден 1-1,5 часа преди хранене. Употребява се вътрешно като към чаша топло мляко или вода се прибавят 20 капки от концентрирания спиртен разтвор на прополис. Може и да се употребява с чаша вода, но трябва да се знае, че водата при добавяне на прополиса добива млечнобял цвят и има леко горчив вкус, но чувството не е неприятно.
Водно-спиртова емулсия на прополис – тя се приготвя при разреждане с вода на спиртния екстракт от прополис. На 1 литър вода се поставят 10 мл. 10%-ен или 5 мл. 20%-ен спиртен екстракт на прополис. При това се получава също млечнобял цвят и може да има леко горчив вкус.
При приемане през устата прополиса действа на повече от 9 вида болестотворни микроорганизми, дори и на туберкулозни причинители!!!
За афти в устната кухина спиртния разтвор на прополис следва да е в концентрация от 2-4%.