Марко Станоевич (Сърбия)

Силното пчелно семейство е вторият по важност фактор, след пчелната паша, за успешното пчеларстване. Върху условията на пашата обаче пчеларят не може да влияе съществено. Той може да се постарае да проучи добре медоносната растителност, нейното разположение, количеството и качеството на цветния прашец и нектар, който може да се очаква от местността, където е настанен пчелинът му. И с това, на практика, се изчерпват възможностите му относно пашата.
Докато силно пчелно семейство пчеларят може да създаде, ако познава добре биологията на пчелите и ако прилага технология на пчеларстване, съобразена с техните биологични изисквания и с даденостите на местната медоносна растителност. Това е във възможностите на пчеларя.

I. Влияние на успешното презимуване върху развитието на пчелното семейство през пролетта.
През годината пчелното семейство преминава през няколко фази в своето развитие. Известният руски учен В.И. Лебедев посочва пет характерни периода (Фиг. 1).

Първият период представлява началото на подмяната на презимувалите с млади пчели. Рамките на този период се определят от силата на семейството, продължителността на живот на пчелите, наличните количества нектар и цветен прашец в кошера и от времевите условия. В този период една пчела отглежда средно 1,13 – 1,42 ларви. Успешно презимувалото средно по сила семейство ще отслабне с 10 – 12%, докато слабото семейство ще отслабне с 47 – 53%. Силното семейство на практика ще запази същия брой пчели.

На диаграмата (Фиг. 2) се вижда, че само силно семейство може от февруари, когато майката започне интензивно да полага яйца, до средата на май да се развие до максимум (60 000 пчели) и да реализира максимален принос, докато другите семейства остават недостатъчно развити и реализират чувствително по – слаб принос.

II. Кога да започнем подготовката на семействата за зимуване?
В началото на август в пчелното семейство, едновременно с летните пчели с кратък живот, започват да се излюпват и по – дълго живеещите зимни пчели. Това е първият знак, че при нашите климатични условия пчелните семейства започват подготовка за зимния период. Промяната в процентното съотношение на летни и зимни пчели от този момент до края на октомври е такава, че от ноември в кошера има предимно зимни пчели, както е отразено на Фиг. 3 (Koeniger, Wurker, 1992).

Решаващите фактори за успешното презимуване са: сила на семейството, количество и качество на храната и здравословно състояние и качество на пчелите. Затова е необходимо навреме да се осигурят всички предпоставки, така, че пчелните семейства от началото на август до края на октомври спокойно и без сътресения да могат да се подготвят за зимата. В този период трябва колкото се може по рядко да отваряме кошерите, да не правим обединяване на семействата, особено през втората половина на септември иоктомври и да не извършваме проверка на опаразитеността на пчелина с вароатоза, ако сме направили това по – рано.
Проблемът с присъствието на акари в този период е сериозен. Акарите имат не само вредно въздействие върху пчелите, но служат и като преносители на редица вирусни заболявания, както и спомагат за разпространението на други бактериални и гнилцови заболявания. На пчеларя му се струва, че семейството е съвсем наред, щом в него няма пчели с повредени крилца. Впрочем, известно е (De Jong, 1983), че ако ларвата е нападната от един до пет акара, излюпената пчела няма да има видими физически увреждания, но затова ще бъде по – лека и ще живее по – кратко. Споменатият автор е установил, че когато ларвата е нападната от един акар, излюпената пчела ще бъде с 6,6% по – лека. А, ако я нападнат шест акара, пчелата ще бъде с 25% по – лека. Съкращаването на живота на пчелите, съжителствали в стадий ларва с акари, също е чувствително. Ако една пчела живее нормално 26 дни, без присъствието на акари, то ако в килийката е имало един акар, пчелата ще живее 19 дни, а с два и повече акара – само 7 дни.

Пчелните семейства са толерантни към акарите до определена степен. В семейството може да има и 2000 – 3000 акара, а пчеларят още нищо да не забелязва. В началото на август, когато намалява търтеевото пило и когато акарите чувствително започват да нападат работническото пило, се стига до нежелателни последици във вид на увредени пчели и на пчели с кратък живот, по които не се забелязват следи от увреждане. В Таблица 1 (Karl Pfefferle) е показан ходът на размножаване на акара.. Смята се, че численост от 10 000 акара е граничната степен, до която пчелното семейство още може да живее. Изследванията (Imdorf, 1990 и Moosbeckhofer, 1991) са показали, че семейството не бива да навлиза в зимата с повече от 100 акара, ако целта е то да преживее до първата пролетна паша.
Практичен метод за диагностициране на присъствието на акари в пчелното семейство предлага dr Gerhard Libing. Той препоръчва в период от 4 до 10 дни на дъното на кошера да се постави бяла ламарина или хартия. Общият брой паднали акари, разделен на броя на дните и умножен по 120, дава броя на наличните акари в семейството. Например, ако за 10 дни са паднали 100 акара, това означава по 10 акара на ден, умножено по 120 е равно на 1200 акара.
Трябва да подчертаем, че всяко отваряне на кошера, и специално ваденето на меда, предизвиква стрес у пчелите, така, че тази дейност трябва да приключи в края на месец юли.
Известно е също, че по – обилните късни паши не носят като последица по – успешно пезимуване, така, че може да заключим следното: пчелар, който при нашите условия извърши подготовката на своя пчелин за зимния период от 1 до 10 август, може да очаква успешно презимуване на своите пчелни семейства.

III. Как да направим зазимяването на пчелните семейства? 
Голям брой специалисти в областта на пчеларството и пчелари – практици повече от 100 години се занимават с проблема за презимуването на пчелните семейства. В пчеларската литература съществуват огромен брой записи на опита и препоръките по този въпрос. На мен лично ми допада становището на великана в пчеларската наука и практика Лоренцо Лангстрот, което гласи:
„Ако семействата са силни и имат достатъчно хранителни запаси, горна вентилация, лек достъп от пита на пита, вода в случай на нужда, и ако всички входове са защитени от проникващи ветрове, те имат всички условия за успешно презимуване на открито”.
Цитираният постулат, с малки изключения от останалите специалисти на XX век, извеждат следните предпоставки за успешно презимуване на пчелните семейства.:
а) силни и здрави семейства;
б) значителни хранителни запаси;
в) адекватно пространство и вентилация;
г) защита от ветрове и всякакво безпокойство през зимата.

IV. Силни семейства
Под силно семейство се подразбира семейство с добра майка, не по – стара от от една година (по – рядко на две и само по изключение на три години) и определено количество качествени пчели. Изследванията, които се правят в Университета в Hohenheim от 1989 г. върху 120 семейства с цел установяване степента на важност на факторите сила на семейството, вид на храната, начин на третиране срещу акара, изолация на кошера и размер на рамката за успешното презимуване са доказали, че най – важният фактор за успешното презимуване в най – неблагоприятните зими е силата на семейството. Колкото по – голям е броят на пчелите през октомври, толкова по – успешно е презимуването. Най – малкото количество през октомври, което може да презимува е 5000 броя. Този брой все пак не гарантира сто процентово презимуване.
Онова, което интересува почти всеки пчелар е въпросът какво е препоръчителното количество през октомври, което ще осъществи силно семейство на пролет и в какво състояние трябва да са тези пчели, та през зимата броят им да не намалее чувствително. П. Джефри и Д.Ален от отдела по пчеларство в Селскостопанския колеж в Абърдийн са правили проучвания от 1944 до 1955 г. на влиянието на силата на семейството върху загубата на пчели през зимата. Така на 63 здрави и 90 заразени с нозематоза семейства е отчитан броят на пчелите през есента и през пролетта. Резултатите от изследванията са дадени на Фиг. 4.

Изследванията са доказали, че най – добре зимуват здравите семейства, които през ноември имат 8 000 – 15 000 пчели, както и заразени с нозематоза семейства с численост от 10 000 до 19 000 пчели (Таблица 2).

Цитираните автори открили, че силните семейства също понасят големи загуби през зимата, както и слабите, което представлява голяма изненада и категорично показало, че науката още не е успяла докрай да обясни феномена зимно кълбо, както и процесите, които протичат в него. Фарар препоръчвал зазимяване на пчелни семейства с тегло 3,5 – 4 кг, което означава 35 000 до 40 000 пчели, от които до пролетта преживяват над 20 000 пчели.
Д-р Йозеф Бречко споделя, че имал пчелни семейства, които в началото на пролетта съдържали около 20 000 пчели, макар някои от тях в средата на септември да наброявали около 40 000, а други – 25 000 пчели. Заключението за причините за тези явления д-р Бречко оставил на бъдещи времена, когато ще бъде възможно да се проникне в тайните и механизмите, които благоприятстват създаването на зимни пчели. Всички тези наблюдения потвърждава в своите трудове и д-р Лебедев, а именно, че при нашите условия за акациевата паша може да се развият максимално само онези семейства, които в средата на март имат над 15 000 пчели. Това означава, че в началото на октомври трябва да имат между 20 000 и 30 000 пчели. Американската пчеларска практика утвърждава зимно семейство от най – малко 2,5 кг пчели, като трябва да се има предвид, че италианската пчела, която е преобладаваща при тях, влиза в зимата с повече на брой пчели, отколкото семействата нашенски пчели.
Освен числеността на пчелите, много важно е тяхното качество, виталността и относителното съотношение в семейството на кратко живеещите и програмираните за дълъг живот зимни пчели. Летните и зимните пчели не се различават външно. Впрочем, съществува голяма разлика в техните физиологически и някои други характеристики. Летните пчели се делят на 15 – 20 дневни пчели (тези, които вършат домашната работа, и летящи пчели на възраст над 15 дни).
Според проучванията на Merz (1979) излюпената дълговечна „програмирана” пчела нито излиза през есента от кошера, дори при хубаво време, нито участва в някаква работа, която извършват домашните пчели. Единствената и дейност се свежда до взимане на полена и до отпочиване. Тя се подготвя за трудните условия на презимуването. За успешното презимуване на семейството решаваща роля имат зимните пчели със средна и дълга продължителност на живот. 
Проучвайки живота на пчелите Wille е установил през 1981 г.няколко типа зимни пчели, които поделил в 5 групи:
1. Кратко живеещи пчели – те отглеждат пилото, вършат работите вътре в кошера, работят като събирачки и изчезват в периода октомври – януари;
2. Кратко живеещи „програмирани” пчели – физиологически те са почти еднакви с летните пчели и изчезват от кошера преди зимата;
3. Кратко живеещи „програмирани” пчели – те имат възможност да преминат по – късно в дълго живеещи пчели. Участват частично в отглеждане на пилото. Тъй като не са ангажирани плътно и поради други фактори, се превръщат в дълго живеещи. До двуседмична възраст са еднакви с летните пчели, а след 2 – 3 седмици приличат на дълго живеещите пчели. Те не работят като събирачки и излизат от кошера само при хубаво време. Живеят до февруари. Предполага се, че участват в отглеждането на първото ново пило.
4. Дълго живеещи „програмирани” пчели – те са предопределени като такива още в стадий ларва. Не вършат нищо в кошера, нито работят като събирачки, само вземат полена и си почиват. Физиологически това са пчелите, които отговарят на типичните критерии за зимни пчели. Успешно презимуват, грижат се за зимното пило и работят като събирачки, като постепенно се трансформират в летни домашни пчели. Живеят до края на март.
5. Екстремно дълго живеещи „програмирани” пчели, които са същите, като пчелите от т.4, само, че живеят още по – дълго.

Кога се появяват зимните пчели?
Проучванията показват, че много малък процент зимни пчели се появяват още в началото на месец август, а най – голямата част от зимни пчели се излюпват в късното лято и началото на есента. Също така е потвърдено, че не съществува зависимост между количеството пило в кошера по това време и броя на зимните пчели. В една пита се намира пило със зимни и с летни пчели, като съотношението летни/зимни пчели може съществено да се различава в отделните рамки. През 1989г. Fluri ограничил майката в полагането на яйца в осем семейства за периода от 13 август до 18 септември, а в други осем семейства не. На 17 октомври в семействата, които били стопирани в развитието на пилото в споменатия период, имало 1800 или 12% повече пчели, отколкото в контролните семейства. В края на презимуването (25 март) в контролните семейства имало само 500 пчели по – малко. Това показва, че пчелните семейства могат да компенсират прекъсването на пилото в късното лято и че септември и първата половина на октомври е най – важният период за създаване на зимни пчели.

Как да създадем силно семейство с качествени пчели?
Всяко здраво семейство със средна сила, което от 1 август има добра майка, достатъчно хранителни запаси, освободено е от акари и разполага с адекватно пространство в кошера, ще се подготви успешно, ако есента е благоприятна, за зимуване в нашите условия без никаква помощ от пчеларя. Честото отваряне на кошера, пренареждането на рамките с храна е ненужно и вредно за пчелите. Пчелите ще направят това по – успешно от всеки пчелар, ако от август до октомври има подходящи условия за събиране на храна.

Хранителни запаси
По важност хранителните запаси са вторият фактор за успешно презимуване на пчелните семейства. Заради това пчеларите е важно да знаят какво количество и кой вид храна е най – подходяща за доброто презимуване.
Относно количеството храна, която е необходима за успешното презимуване, мненията са разделени. Количествата се движат от 15 та чак до 40 кг, колкото предлагал Фарар.
Пчеларите са на едно мнение за количеството храна, нужно на семействата за периода ноември – края на февруари, но съществуват различия относно количеството храна в кошера, което би стимулирало майката за снасяне на яйца и за отглеждането на по – качествени пчели.
Консумацията на храна през зимата зависи и от силата на пчелното семейство. Обикновено до края на февруари изразходваната храна не превишава 8 кг. Останалото количество, до пълното изразходване на зимните резерви, трябва всъщност да подтикне в края на зимата и началото на пролетта по – интензивното развитие на пило и излюпването на по – качествени пчели, чиито основни характеристики са, че по – добре хранят пилото, имат по – голяма маса, по – продуктивни са в събирането на полен и нектар и живеят по – дълго.
Изследванията, направени от Н.Г.Билаш, показват, че количеството храна в кошера влияе върху качеството на отглежданите ларви. В периода на главната паша пчелите с малки запаси храна в кошера събрали 26,9 кг мед, а семействата с големи запаси – 40,5 кг, като при първите продуктивността от един килограм пчели била 8,7, а при втория – 10,5 кг. Според изследванията на А.М. Рямова разликите в количеството мед в кошерите обуславя и разликите в характеристиките на пчелите.
От изложените данни и от практиката може да се направи изводът, че за нашите климатични условия общото количество зимни запаси трябва да бъде 16 – 20 кг. Това количество е валидно за семейства зазимени в два корпуса. Ако семейството е зазимено на един корпус, необходимото количество храна се движи от 12 до 15 килограма.

Източник: Сп. „Пчелин” 2003/6, 2003/7