Нов начин за разпечатване на медови пити

Владимир Спасич, Ниш, Сърбия


На лекцията на немски професори, изнесена на 16 октомври 2003г. в гр. Топола, узнах за първи път за нов начин за разпечатване на медови пъти чрез топъл въздух. У всички нас, които за първи път се сблъскаме с този метод, се появи съмнение за неговата ефикасност.

В желанието си да ни убедят докрай, лекторите се постараха и тази година (2004-та, бел. ред.) донесоха уреди за отпечатване на пити: газова горелка и електрически въздушен пистолет.

Смятам за необходимо най – напред за запозная читателите с принципите на работа с тези уреди. Методът се основава на разтопяването на восъчните капачета. И единият, и другият уред развиват температура от 600 С. Естествено такава висока температура не е нужна за самото топене на восъчните капачета, а заради бързината при манипулирането на рамките. При тази обработка няма термично увреждане на меда, благодарение на бързината на работа, която трае около 4 секунди за едната страна на ЛР рамка, но и благодарение на тънкия слой въздух, който пчелите оставят между меда и восъчните капачета (популярното сухо запечатване). Благодарение на всичко това, няма прегряване на повърхностния слой на меда. При рамките, които са запечатани „мокро”, или ако килийките с мед не са 100% затворени, този метод не може да се приложи, тъй като не може да се избегне увреждането на меда.
За газовата горелка се използва бутилка с пропан – бутан за употреба в домакинството. Газта се изразходва в незначително количество, тъй като пламък се появява само когато е нужно, откъдето този метод е и доста икономичен. Газовата горелка се свързва към бутилката посредством специален за целта маркуч с подходяща дължина чрез редуцир, който осигурява налягане на газта от 2 бара. На самата горелка се намира прекъсвач със запалка, който осигурява запалване и загасване на пламъка. Нужната температура се развива почти моментално. При стопяването на восъчните капачета, те не се издухват от въздушната струя, както електрическия въздушен пистолет.
Ние, неколцината слушатели, се уверихме скоро, че за работата е необходима рутина, тъй като не ни се удаде при първия опит да разпечатим рамката по правилен и ефикасен начин.
Klaus Wallner беше донесъл за случая своята лична горелка, която използва от петнадесетина години. Иначе уредът може да се купи от добре заредените пчеларски магазини в Германия и Австрия на цена 90 – 120 евро.

За разлика от газовата горелка, електрическият въздушен пистолет не развива моментално необходимата температура, а трябва малко да се изчака. Затова не може често да се включва и изключва като газова горелка. 
Електрическият въздушен пистолет е с мощност 2000 W. Лекторът беше донесъл електрически въздушен пистолет марка Steinel, швейцарско производство, който може да се купи в германия за не повече от 10 евро. Този уред може да се намери и в нашата страна, където се използва за сваляне на боя от мебелите, но цената му достига 80 евро.
Често се препоръчва електрически нож за отпечатване на питите. Впрочем изследванията на наши лектори са показали, че той може да развие температура при определени условия и до 1000 С и твърде често се стига до кармелизация на слоя мед, който влиза в пряк контакт с ножа.

Двата описани уреда, освен бързината на отпечатване на питите, осигуряват и комфорт в работата, чистота на рамките и съдовете.. Разбира се, трябва да се «разделим» с восъчните капачета, тъй като, вследствие на високата температура , те се стопяват моментално във вид на ситни капчици, които остават на питата. Впрочем, дали това наистина е съществена загуба? Може би отговорът се крие в думите на нашия лектор, казани в град Топола миналата година, че пчелите рециклират остатъците от восъчните капачета и парченцата восък?!

Сп. „Пчелин” 2005/2/стр.55,56


Устройства за отпечатване на пчелни пити
д-р инж. Васил Радойчевски 

Отпечатването на питите и центрофугирането на меда са едни от най – трудоемките операции в пчеларството. Затова е важно пчеларят да притежава качествено и високопроизводително оборудване за тяхното извършване. До преди няколко години на нашия пазар се предлагаха само трирамкови и четирирамкови хордиални центрофуги.

Последните пчеларски изложения демострираха разнообразие от радиални центрофуги, които по съотношението цена/качество ще удовлетворят различни групи пчелари. Накратко казано, по отношение на центрофугите де забелязва определен пробив. Но на пазара ни и сега почти липсват устройства за отпечатване на питите. Ето защо реших да потърся такива устройства в Интернет. Оказа се, че и там те са рядкост.
Все пак на сайта „Дадан и синове” (www.dadant.com), и по – точно във фирмения каталог, намерих две такива устройства с каталожни номера M00348 (СН.1) и М00349 (Сн.2). И двете устройства се задвижват от електродвигател с мощност (~370 W), но се различават по типа на подавателния механизъм и производителността си. Първото устройство е с верижен подавателен механизъм за 11 рамки, който разпечатва за една минута. Предназначено е за големи пчелини. Второто устройство е с гравитационно-плъзгащ се механизъм за 4 рамки и разпечатва 7 рамки за една минута. Предназначено е за средни пчелини. Цената обаче на тези устройства – 4820$ и 3490$ съответно, едва ли е по джоба дори на най – крупните български пчелари.

Интересно устройство намерих на сайта на Erich Alfransender(www.alfransender.de), немски производител на специално пчеларско оборудване (Сн.3). Принципът му на действие е като на обикновената пчеларска вилица. Самата “вилица” (разпечатващият инструмент) в по – едър план е показана на Сн.4. Отпечатваната пита се поставя вертикално в устройството. Отпечатването се извършва при движението на „вилицата” нагоре (Сн.5). Движението на инструмента нагоре и надолу става с електрозадвижване, като управлението се осъществява с педал, разположен на пода. Отпечатващият слой е много тънък (Сн.6), няма завличане на килийките. Ето какви са предимствата на устройството според неговият производител:
- Спестява около 70% от времето, необходимо за ръчно отпечатване;
- Еднакви резултати, както при нови, така и при стари пити;
- Отпечатва много добре краищата на питите чрез точно преминаване върху цялата площ на питата;
- Отпечаттваният слой пада директно във ваната за събиране, затова не е необходимо да се почиства вилицата от полепналите върху нея отпечатки;
- Няма следи от накапвания с мед, тъй като пчелната пита се държи вертикално и престоява много малко време в устройството;
- Благодарение на добрия баланс на тежестта на електроуреда, с устройството се работи много леко;
- Тъй като отпечатваният слой е много тънък, то загубите на восък са много малки и много малко мед остава в отпечатките;
- Устройството се почиства лесно, тъй като всичките му части са изработени от благородна стомана (V2A);
- Възможност за настройване за всички формати и рамки;
- Устройството може да се използва и за други цели – стъргане, шлайфане и т.н. (със съответен работен инструмент (бел. авт.). 
Цената на устройството, заедно с електрозадвижването, е 790 евро, което в сравнение с устройствата на „Дадан и синове”, го прави по – достъпно за българските пчелари-професионалисти. На сайта ще намерите и други професионални устройства.

И накрая, на руския сайт „Пчеларството и неговите особености” (www.protva02.boom.ru) намерих едно любителско устройство. Автори на сайта са братята Александър Г. Жаров и Виктор Г. Жаров. Виктор Жаров е известен с интересните си публикации в списание „Пчеловодство” и вестник „Пасека России”. На сайта ще намерите оригинални решения на много пчеларски проблеми. Ето какво разказва А.Г. Жаров за предлаганото от него устройство:
В Интернет попаднах на съобщения за устройства за отпечатване на пити. След като ги прочетох, реших да си направя такова устройство. Задълбочено анализирах всички видяни варианти, своите възможности, достъпните ми материали и т.н. Реших, че устройството ще прилича на разкройващ циркуляр, какъвто много пчелари използват в практиката си. Необходимо е само да се направи оригинален вал, да се изнесе електродвигателя встрани и плотът да се замени с водачи, по които да се плъзга рамката при отпечатване на питата (Сн.7).
Най-сложно, разбира се, беше изработването на вала. Спрях се на следното решение. Взех тръба от неръждавееща стомана с външен диаметър 58 мм. Пробих в нея отвори, а в тях поставих пластмасови влакна от четка, която се използва в машините за метене на улиците. Сечението на използваните влакна е елипса с оси („диаметри”) 3,5 мм – малката и 4 мм – голямата. Това е без особено значение, такива влакна намерих. Влакната оформих като четка, състояща се от 3 спирали. Това е най-важната част от устройството. Още в самото начало се отказах от използването на метални четки, защото, при зацепване на рамката, те ще я повредят.
За пробиването на отворите направих развивка на тръбата. Тя представлява правоъгълник, основата на който е равна на дължината на тръбата, а височината му – на дължината на външната и окръжност. В правоъгълника начертах линии, успоредни на основата (Фиг.1). Разстоянието между тях е с 1-1,5 мм по – малко от диаметъра на влакната. Както споменах, на вала има 3 реда влакна. Първият върви по диагонала на развивката. Вторият е на разстояние една трета от дължината на основата, а третият – на две трети. На чертежа това са наклонениете линии. В местата на тяхното пресичане с линиите на стъпката (хоризонталните линии) се пробиват отворите. 
Обърнете внимание, че всяка хоризонтална линия пресича три наклонени линии, но отвор се пробива само в една от пресечните точки. Например, първият отвор се пробива в пресечната точка на първата хоризонтална линия, вторият отвор – в пресечната точка на втората хоризонтална линия с втората наклонена линия, третият отвор – в пресечната точка на третата хоризонтална линия с третата наклонена линия, четвъртият отвор – в пресечната точка на четвъртата хоризонтална линия с първата наклонена линия и т.н. На чертежа отворите са изобразени с точки (бел.авт). Така изготвеният шаблон залепих върху тръбата; с център отбелязах местата на отворите и след това ги пробих.
Всяко влакно се пронизва през два отвора, дефазирани на 120 градуса. При това, влакната се остават по-дълги (краищата им трябва да стърчат поне 4 см), а после се отрязват до необходимата дължина. Аз ги пронизвах, започвайки от средата на вала вървейки към единият му край, а след това от средата към другия край. При пронизването използвах комбинирани клещи, клещи-„човки”, инструмент, който се използва в хирургията за зашиване – нещо като удължена ножица със зъбци отпред (кохер – б.авт.) и други.
В крайна сметка във вала се образува почти равен отвор (Фиг.2). В моя случай в него влезе ос с диаметър 20 мм. В нейните краища предвидих място за лагери. Когато поръчвах оста на стругаря, го помолих да и направи накатка. Оста трябва да влиза много плътно в отвора, образуван от влакната. Това предизвиква огъването им. Оста служи като опора на средата на всяко влакно. Така се предотвратява отместването на влакната по време на работа. Накатката задържа още по-добре влакната. Стругарят не можа да направи накатка, но с режещия инструмент на струга надраска повърхността на тръбата. Драскотините представляват нещо като резба, но с голяма стъпка, първо лява, след това дясна.
Принципът на работа на устройството е следният. Отпечаваната пита се плъзга по водачите над въртящия се барабан-четка. Водачите могат да се регулират във вертикална посока, при което се изменя дълбочината, с която четката надрасква питата.
Снетите при надраскването отпечатки попадат в приемна вана, разположена под вала. Отстрани и отгоре всичко е затворено с конструкция от дуралуминиева ламарина (Сн.8).Когато статията беше написана, последното устройство, макар и напълно готово, все още не беше изпробвано. Впоследствие, по електронната поща получих писмо от Александър Григориевич, в което той споделя следното:
Изпитанията минаха задоволително. Устройството работи добре. Магазинната пита се отпечатва за около 6-8 секунди. Отпечатването е равно по цялата повърхност на питата. Неотпечатани могат да останат малки вдлъбнати участъци със запечатани килийки. Те лесно се отпечатват ръчно с пчеларска вилица. Тъй като водачите са направени точно по размери на рамката, се наложи прополисът от горната и долната и страна да бъде предварително почистен.
Удобно е с устройството да работят двама човека. Първият взема подготвената пита от сандъка и я пуска за отпечатване от едната и страна. Вторият е поема на изхода на устройството, обръща я и я връща на първия. Той я пуска за разпечатване на другата и страна. Вторият човек поема на изхода на устройството вече напълно разпечатана пита и я поставя в центрофугата.
При изпитанията бяха забелязани следните недостатъци на устройството:
1. Счупиха се две четчици (през зимата ще намеря по-подходящ материал и ще преработя изцяло вала);
2. В сегашният вариант горната защитна ламарина е закрепена с винтове. За да се почисти устройството, е необходимо тя да бъде свалена. Това става бавно. Необходимо е да се промени конструкцията по съответен начин.
Предложих на читателите на сп. „Пчелин” информация за описаните устройства, не за да ги копират сляпо, а да им послужат като повод за размисъл. Впрочем, възможно е някой от българските пчелари вече да е разработил своя оригинална идея в тази област. Да се надяваме, че ще я сподели с нас.

Сп. „Пчелин” 2004/6/стр. 151-153