Да се подкисилява ли захарния сироп?
Корж В.Н.

Този въпрос вълнува пчеларите достатъчно продължително време. Още в края на XIX век са започнали да се появяват препоръки, че към захарния сироп, който се използва за есенно подхранване на пчелите, трябва да се добавят 0,1 – 0,3% киселина за по – бърза инверсия на захарозата и да се помогне на пчелите в преработката на сиропа. Тогава академик И.А. Каблуков е провел серия опити и опроверга тези утвърждавания. Обаче на пчеларите практици със стаж добре са известни и диаметрално противоположните препоръки, които се срещат в литературата и до сега.
Нека да направим опит да си изясним този проблем.
Известно е, че изходния продукт за приготвянето от пчелите на храната от захар – захарния сироп, има неутрална или слаба основна реакция. Изходният продукт за приготвянето от пчелите на меда – нектарът (воден разтвор на захароза, глюкоза и фруктоза), има в повечето случаи кисела реакция. Готовият мед от цветчета винаги съдържа органични киселини, които имат частичен нектарен произход, частично са образувани в резултат на преработката на нектара от пчелите. Напомням, че активната киселинност (pH) се смята за неутрална при pH = 7, кисела при pH < 7 и основна при pH > 7.
Процесът на преработката на (която и да е пчелна храна) в мед се състои от три взаимосвързани процеса: отделяне на излишната вода, инверсия на сложните захари на прости и придаването на меда на кисела реакция. Тези три процеса протичат едновременно (особено на началния стадии) и независимо от изходния продукт, който може да бъде нектар или захарен сироп, при преработването му протичат еднакви биохимически процеси. Пчелата добавя в храната редица ферменти, като превръща глюкозата в глюконова киселина, която определя и киселинността на меда. Готовият мед има явна кисела реакция с колебания на pH от 3,2 до 6,52 (средно pH = 3,78).
Процесът на преработката протича така. Пчелата, която е набрала в медовата си гушка нектар или сироп, застава на питата с главата нагоре. В изтегленото, леко сгънато хоботче, изпуска от медовата гушка капчица от преработваната си храна, която задържа в такова положение за някакво време. Става отделяне на излишната влага. След това пчелата постепенно изправя хоботчето си и преработената от нея храна я увлича в гърлото си и медовата гушка. Тя много пъти повтаря тези цикли на преработване, след което складира меда в килийката.
Така пчелите довеждат меда до определена киселинност, и колкото повече е изходната киселинност на сиропа, толкова по – малко ще бъде отделено секрет от жлезите, (които съответстват на ферментите) за осигуряване на необходимата киселинност на меда. Следователно захарите не се разграждат напълно.
Добавянето на киселина към захарния сироп не повишава киселинността на приготвения мед, тъй като пчелите в този случай отделят толкова секрет, колкото е необходимо за предаването на меда на необходимата киселинност.
Всичко това нееднократно се потвърждаваше от многочислените изследвания, а за пръв път за това с цялата убедителност беше показано в началото на XX в. от И.А. Каблуков. Проведените под неговото ръководство опити потвърдиха, че прибавянето в захарния сироп за подхранване на 0,3% лимонова, оцетна, салицилова или други киселини потиска разграждането на сложните захари, потиска всички процеси, които протичат както в медовата гушка на пчелата, така и в питите по време на узряването на меда.
Киселината не облегчава работата на пчелите по превръщането на захарозата в глюкоза и фруктоза, а я затруднява, отслабва действието на техните хранопреработвателни ферменти, мощни ускорители на биохимическите реакции. В захарната храна, получена от подкиселения сироп, винаги се съдържат повече тръстикова захар (захароза) и по – малко ферменти на диастазата, отколкото в храната от сироп, в която не добавяме киселина. Колкото е по – кисело подхранването, толкова повече в преработваемата храна е захарозата. Над такава лошо приготвена храна на пчелите им се налага допълнително да работят през зимата в процеса на нейното потребление, за да я доведат до лесно усвояеми форми. Те допълнително изразходват много енергия, което безусловно, довежда до влошаването на зимуването.
И.А. Каблуков е установил също, че захарната храна от подкисиления сироп е склонна към кристализация. Колкото повече бъде добавено киселина в сиропа и колкото по – късно е раздадено такова подхранване, толкова повече такава храна кристализира през зимата, което е много вредно и даже смъртоносно опасно през това време за пчелите.
Тези пчелари, които поддържат подкисиляването на сиропа утвърждават, че при подхранване с такава храна в средното черво на пчелата се създава необходимата кисела среда, това затруднява или напълно прекратява в пчелите развитието на нозематозата, септицемията и някои смесени инфекции. При подхранването им с чист захарен сироп, като правило, с неутрална реакция в средното черво кисела среда не се създава. Това способства за развитието на тези болести. Този факт за развитието на указаните болести наистина е намерил научно потвърждение в някои научни исследвания. Тогава, как да се процедира? Какво да прави редовия пчелар?
Хайде да си спомним, как се премества храната в процеса на нейната употреба по хранопреработвателния тракт на пчелата и как се премества нектара в процеса на приготвянето от него на меда.
В първия случай храната, попаднала в устата на пчелата, чрез гърлото и хранопровода постъпва в медовата гушка, която посредством междинен клапан се съединява със средното черво и завършва в задния отдел на червата. То ест, ако пчелата използва храна за своето изхранване, то тя преминава в хранопреработваемия тракт целия път. В процеса на приготвяне на меда, неговия път вътре в пчелата завършва в медовата гушка, от която той се изцежда обратно и попада в килийката. Междинният клапан блокира неговото попадане в средното черво. Следователно, от гледна точка на профилактиката на нозематозата, за пчелата няма никакво значение, каква храна преработва – чиста или подкисилена, тя все едно в процеса на преработване не попада в средното черво и никак не може да повлияе на състоянието на пчелата.
Могат някои да зададат въпроса, а нима пчелата в процеса на преработването да не би да не употребява някаква част от храната? Употребява и то достатъчно много – до 15%. Обаче, обърнете внимание на това, че тя употребява захарен сироп в края на лятото или началото на есента. През това време пчелата, като правило, се намира в най – добра физиологическа форма, и в силните семейства в това време никога няма нозематоза, независимо от това с каква храна са ги подхранвали. В процеса на преработването на сиропа, пчелите задължително употребяват перга, която има явно кисела реакция, тъй като средното черво през това време ще получава необходимата му кисела храна – перга. 
И още един аргумент. Процесът на преработването на захарния сироп в зимна храна продължава обикновено не повече от две седмици. След това пчелите отново преминават на пълноценно хранене, приготвено по техен метод и на перга с достатъчно киселинност.
Следователно с цел профилактика на болести на стомаха, подкисиляването на захарния сироп, който се използва за приготвяне на зимна храна, няма никакъв смисъл и затова няма смисъл да се препоръчва. А да се подкисилява захарния сироп, който се дава на семействата като стимулиращо подхранване през пролетта и в началото на лятото, може всячески да се приветства. Така също, както и подкисиляването през това време на водата в поилките. Водата с добавянето в нея на 0,3% лимонена, оцетна или друга киселина, пчелите вземат с голямо желание и с по – голяма полза за себе си, отколкото прясната.

Източник: Сп. “Пчеловодство” 2005/7
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен