ПОЗНАВАНЕТО НА МЕХАНИЗМИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СЪБИРАНЕТО НА НЕКТАРА И ПРАШЕЦА Е ВАЖНО ЗА РАБОТА НА ПЧЕЛИНА ПРЕЗ ЛЯТОТО
Доц. д-р Динко Динков
Тракийски университет
Една от основните особености в живота на пчелното семейство представлява съвместното и систематично приготвяне на храна за всички негови членове. Пчелите събират своята храна - нектар и цветен прашец, през целия медосборен период при благоприятни природоклиматични условия (подходящи за отделяне на нектар и за летеж на пчелите). През активния период основната част от нектара и прашеца служат за храна от пчелите и пчелното пило. От друга страна натрупването на достатъчно и с необходимото качество запаси от храна в кошера определят до голяма степен жизнеспособността на пчелните семейства през годините. Голяма част от запасите в кошера се събират от пчелите за сравнително кратък период от време (юни-юли-август), по време на цъфтежа на основните, отделящи нектар растения.
За събирането и пренасянето на нектара в кошера пчелите притежават съвършени органи: хоботче от ближещо-засмукващ вид, с помощта на което те могат да събират по-дълго нектара дори и от по-дълбоките цветове на растенията, както и медова гушка – за складиране на нектара и пренасянето му в кошера.
С помощта на своите челюсти пчелите прегризват тичинките при събирането на прашец от растенията, откъсват късчета перга (прашец примесен с мед), обработват восъчните пластинки при изграждането на пчелните килийки, събират прополис, прегризват капачетата на килийките при приключване на метаморфозата на личинките или разпечатват запечатаните с мед пчелни килийки.
През хобота и хранопровода така поетият нектар от пчелите преминава в медовата им гушка. Нейните стени имат множество впоследствие увеличаващи обема й разширения, поради което тя може да се увеличава при напълването си с неткар или мед до 3-4 пъти. Обемът на медовата гушка е 14-18 мм3, а в отделни случаи при напълване с нектар може да достигне 55 мм3. Медовата гушка при пчелите работнички представлява резервоар за складиране на нектара. Пчелите могат да натрупат в нея до 65 мг. мед, но в такива случаи летежът им е сериозно затруднен. При оболно нектароотделяне пчелите пренасят до кошера обикновено по 40-50 мг нектар. При оскъдно нектароотделяне количеството на пренасяния нектар възлиза на 15-25 мг. При пристигането си в кошера пчелите складират пренасяния нектар или направо в пчелни килийки или го предават на приемащите ги кошерни пчели. В медовата гушка пчелите пренасят до кошера и вода, с която рязмесват меда в пчелните килийки. В стените на медовата гушка няма никакви жлези, поради което там не се образуват и отделят ензими.
Инвертирането (превръщането), на сложните въглехидрати в инвертна захар (глюкоза, фруктоза и известно количество редуциращи олигозахариди), в нея се осъществява под въздействието на отделящия се от хипофарингеалните жлези на пчелите ензим инвертаза. В медовата гушка инвертазата попада едновременно с нектара. Медовата гушка играе съществена роля и при регулирането на количеството на захарите в хемолимфата на пчелите. По време на полет в хемолимфата на пчелите се съдържат от 2-4% захари. В случай, че количеството на захарите падне под 1%, то пчелата е неспособна да лети, а при съдържание на захари под 0,5% тя става неподвижна. При напълването на медовата гушка със захарите на меда (глюкоза и фруктоза), те бързо попадат в хемолимфата, при което активността на пчелите бърза се възстановява. Медоносните пчели притежават 4 чифта жлези, разположени в главовия и частично в гръдните отдели. Те отделят секрет, участващ в храносмилателните процеси, както и в състава на млечицето отделяно за хранене на личинките и възрастните майки.
Цялата дейност на пчелите протича в определена последователност. Закономерностите й са свързани и зависят от физиологичното състояние на техните вътрешни органи, биологичното състояние на семействата и от редица външни фактори (наличие на нектароотделяне при пчелите, неговата сила и продължителност, температурата на въздуха и др.).
По време на медосбора пчелите се разделят на две големи групи: кошерни нелетящи пчели и летящи (събиращи нектар и прашец). Кошерните млади пчели предимно чистят пчелните килийки, от които сами са излезли, осъществяват храненето на възрастните пчелни личинки, след което и на по-младите, отделят восък и приемат нектара от завръщащите се в кошера летящи пчели. През този период от живота си кошерните пчели напускат кошера само за освобождаване на стомашночревния си тракт от екскременти и за опознаване разположението на кошера.
През втората половина на живота си пчелите събират нектар и прошец като летящи пчели. При прехода си към тази дейност в тялото на пчелите настъпват съществени физиологични промени, обуславящи тяхната подготовка за изпълнение на новите им функции за събирането на достатъчно прашец и нектар. Преди всичко, настъпва значително понижение на живата маса на пчелите (на 25%), повишава се количеството на мускулатурата и „товароподемността”, за сметка на понижението на масата на вътрешните органи, тяхното дегенерация и дори частично разрушаване. Вследствие на рязкото съкращение на обема на средното черво (средно на 63%), се освобождава допълнително място за медовата гушка при нейното напълване с нектар.
Отначало пчелите излитат за събиране на нектар и прашец на възраст 10-28 дни, като най-често това става в периода от 14 до 21-ия ден от живота им. Възрастта, на която пчелите започват да събират храна зависи основно от състоянието на семейството, наличието на нектароотделяне при растенията и природоклиматичните фактори. При силни пчелни семейства и обилно нектароотделяне пчелите могат да излетят за събиране на нектар дори от 5-ия ден на живота си, без да вземат участие в храненето на личинките и другите пчели, намиращи се в кошера. Младата пчела, притежаваща всички жлези в начален стадии на развитие, би могла да изпълнява практически всички дейности, както в кошера, така и извън него, а включването й в тях зависи основно от състоянието на пчелното семейство, условията на външната среда и наличието и нивото на нектароотделянето при растенията.
Пчелите излитат от кошера при температура на въздуха не-пониска от 8°С. Оптималната температура на въздуха за летеж на пчелите е от 17 до 32°С, а оптималната влажност на въздуха при температура 20-25°С – от 20 до 60%. При пчелите от лятната генерация активността при температура 32°С е 2 пъти по-голяма, в сравнение с тази при температура 21°С. Темепаратурата на пчелите в полет се повишава, най-вече за сметка на работата на гръдната мускулатура и така при температура на външната среда около 18°С, гръдната температура на пчелите достига 33-36°С. В ясни и слънчеви дни пчелите излитат от кошера при температура 12-14°С, като излитането им се усилва до външна температура от 38°С, след което летежа им забележително намалява.
Значение за летежа на пчелите има и скоростта на вятъра – при скорост на вятъра над 24 км/ч пчелите спират летежа си. Разсоянието ипосоката на летежа на пчелите също зависят от множество фактори. Най-голямата част от пчелите събира нектар на разстояние 750 м от пчелина в посока юго-запад, запад и северо-запад, но главното направление е северо-източното. Отделни пчели могат до достигнар разстояния от 3,4-4,2 км. от пчелина и да се завърнат в кошерите.
Началото на масовия летеж на пчелите се влияе съществено от температурата на въздуха през нощта и сутринта. След топли нощи летежът на пчелите започва по-рано, в сравнение с хладните нощи. В най-горещите часове на деня летежът на пчелите съществено се намалява или спира, поради това, че при високи температури в нектарниците на цветовете не се натрупва нектар. Освен това при високи температури нектарът бързо изсъхва и става недостъпен за пчелите. Има и друг по-малко известен факт, свързан с това, че при събирането на нектар от растения, произвеждащи го през нощта е възможно пчелите да останат да пренощуват на цветовете на тези растения и да се завръщат едва на следващата сутрин в кошера. Случаите на пренощуване на пчелите извън кошерите не са толкова редки. Установено е, че средно 2,01% от пчелите могат да не се завърнат в кошера. Зимните пчели проявяват по-висока лятна активност при по-ниски температури в сравнение с летните. Важно е да се посочи, че при висока активност на пчелите при температура на въздуха от 35°С е необходимо допълнителното предоставяне на вода в кошера.
Количеството на нектара, което пчелите донасят в кошера за един полет зависи от напълнеността на медовата гушка и разстоянието, на което се пренася нектара. Върху напълнеността на медовата гушка влияят възрастта и здравословното състояние на пчелите, температурата на външната среда, концентрацията на захарите в нектара и тяхното количество и др. фактори.
Пчелите, завръщащи се в кошера предават информация на останалите летящи пчели за източника и посоката на нектара и прашеца, от които са се завърнали. Поради това, е възможно дори до самия пчелин да има новоцъфтящи растения, но в случай, че те не са посещавани от пчелите, те да не им обръщат внимание до момента, когато една от тях открие новия източник на храна. Още в миналя век са описани особени движения на завръщащите се в кошера пчели или “танци”, съобщаващи на останалите пчели за наличието, разстоянието и посоката на откритата храна. Друг начин за предаване от пчела на пчела за естеството на източника на храна е контактният - чрез аромата на нектара или прашеца, запазващ се по тялото на пчелите за 1-2 дни.
Събирането на нектара се извършва на практика от 3 групи пчели – разузнавачки, събирачки и приемащи в кошера.
Събираният от пчелите нектар представлява основен източник на въглехидрати, необходими за жизнената дейност на пчелите.
При отлагането на нектара и получаването на меда съществено значение има количеството на нектара. При малко количество на нектара е възможно отделяното количество на ензима инвертаза от пчелата да е достатъчно за превръщането на сложните захари в прости и на практика при прибирането в кошера пчелата да отдели вече готов мед, който да се складира в пчелните килийки. Обратно, при високостепенно нектароотделяне е необходимо отделяне на по-голямо количество инвертаза в нектара и от кошерните пчели, което впоследствие води до превръщане на натрупания нектар в мед, но за по-дълго време в пчелните килийки. За стимулиране на превръщането на нектара в мед кошерните пчели-приемчици многократно пренасят съзряващят нектар от една килийка в друга, отново и отново добавяйки в него секрет, съдържащ ензима инвертаза. Една пчела-събирачка предава донесеният нектар на три до пет пчели-приемчици и веднага излита за да събере поредната порция нектар. Пчелите-събирачки винаги пренасят до кошера такова количество нектар, което е възможно да се преработи от кошерните пчели-приемчици.
По-важното при събиране на прашеца.
Известно е, че прашецът, събиран от пчелите е източник на белтъчини, мазнини, ензими, хормони, нуклеинови киселини, минерални соли и витамини, т.е. всички вещества, необходими за растеж на пчелите, отделяне на восък, преработка на нектара и др.
В кошера прашеца се използва за храна от младите пчели, изработващи храната за личинките. При недостиг на прашец в кошера се снижава активността на глътъчните жлези на пчелите, отделящи пчелно млечице, което води до рязко намаляване на пилото в кошера. При дефицит на прашец при пчелите не се достига и до оптимално развитие на хипофарингеалните жлези при пчелите, което води до по-малко количество от ензима инвертаза и от там до недостатъчното преработване на нектара в мед. По същия начин при недостиг на прашец намаляват и восъкоотделящите им жлези, а това води до недостатъчно отделяне на восък, нужен за изграждане на пчелните килийки. При недостиг на прашец е имало редица случаи, когото пчели изгонват още в началото на лятото търтеите и това да доведе до неоплождане на пчелата-майка. От друга страна е доказано и, че изпитващите недостиг на белтък търтеи не образуват достатъчно количество сперма, необходима за пълноценното осеменяване на пчелата-майка. Известно е също и , че при белтъчен недостиг животът на пчелите-работнички съществено се съкращава.
По форма, размер, цвят и структура поленовите зърна (прашецът), на различните растения имат показват съществени разлики. Въз основа на тях останалите в меда поленови зърна служат при допълнителен лабораторен анализ за определяне на ботаническия и географския произход на меда. По време на събирането на прашец той попада по тялото на пчелите, предимно по главата и гърдите, а се пренася с разширенията, подобни на кошнички, разположени по краката им. Прашец започва да се събира от пчелите на възраст от 10 дни, но-най-често на 14-17 дни. В периода от 14-ия до 30-ия ден от живота си пчелите извършват на ден от 3 до 5 полета за събиране на прашец, като при благоприятни условия ежедневно могат да направят до 20-50 полета. В зависимост от нивото на нектароотделяне и разстоянието до източника на храна продължителността на един полет на пчелите за събиране на нектар е от 10 до 60 мин., а за събиране на прашец – 6 до 30 мин.
Най-голямо количество прашец пчелите донасят в кошера през сутрешните часове – от 7 до 11 часа. За събирането на прашец от пчеларите могат да се използват различни видове прашецоуловители, на дъното на които падат под формата на топчици пренасяните от пчелите поленови зърна.
Пречистването на нектара от големи количества прашец от пчелите.
Една от важните функции на пчелите в кошера е да пречистят нектара от големите количества прашец. Важно е да се посочи, че натрупаният в кошера мед, съдържащ големи количество прашец е непригоден за зимна храна от пчелите, поради факта, че при по-ниска зимна температура хранителните вещества от прашеца се усвояват по-слабо от тях. Освен това, повишеното количество поленови зърна в меда води до ускоряване на неговата кристализация, което от своя страна довежда до отслабване на пчелните семейства през зимата. Изчистването на запазвания от пчелите мед в кошера от големи количества прашец се смята за еволюционен механизъм, спомагащ за възпрепятстване на кристализацията на запазващия се в кошера мед и от там се постига по-доброто му усвояване като храна от пчелите. Този процес настъпва при пренасянето и обработката на намиращия се в медовата гушка нектар от прашеца от самите пчели, което става на практика чрез механично отделяне на по-големите количества прашец от нектара. Любопитен факт е, че по-северните породи пчели по-добре отстраняват прашеца от нектара и в меда, получен от такъв нектар поленовите зърна са в по-малки количества.